Информация

В процеса на обсъждане с нашите партньори кой би бил най-ефективният и реалистичен подход, който трябва да предприемем при изготвянето на инициативата за превенция на ОУ, разгледахме многото примери за добри практики, предлагани от други проекти, финансирани по програма Еразъм+, като се опитвахме да преценим има ли ниша, останала необследвана от останалите проекти в опитите им за превенция на ОУ. Останахме изненадани от факта, че макар основната целева група бенефициенти на всички занимаващи се с ОУ проекти, до които имахме достъп, да бяха учениците, много малко от тях обръщаха внимание на учителите като страна, която би могла да има изключително важна роля в превенцията на ОУ. Преобладаващото мнение е, че тъй като учителите са специалисти, от които не се очаква активно участие в процеса, те не се нуждаят от специално внимание, обучение и допълнителна подкрепа по въпроса.

Нашият опит е в противовес на такова разбиране, поради което и проектното ни предложение е насочено към учителите като основната движеща сила в превенцията на ОУ и предвижда целенасоченото им изместване към центъра на това усилие, заедно с останалите индивидуални и институционални действащи лица в общността, които вече са там. Чрез нашия проект възнамеряваме да инвестираме в учителите като бойци на първа линия в общата борба срещу ОУ. Проектът ще подпомогне училищата за справяне с ОУ чрез подобряване на индивидуалните умения на учителите и на сътрудничеството както помежду им, така и с учениците, родителите и останалите заинтересовани страни в общността в рамките на един съвместен и цялостен подход.

Осъзнаваме обаче факта, че феноменът ОУ интегрира няколко величини, които не са задължително свързани с образованието: липса на интерес от страна на родителите, лоша транспортна инфраструктура, неадекватна социална и икономическа подкрепа за учениците в риск от ОУ и техните семейства, липса на ефективни механизми за превенция на ОУ, недобро сътрудничество между институционалните заинтересовани страни извън училищната система.

Също така осъзнаваме и факта, че учителите не могат да работят самостоятелно в училищата, както и извън тях, освен ако не получат подкрепа. Ето защо нашето проектно предложение предвижда подкрепа за училището в ролята му на институционална заинтересована страна, с цел изпълнение на по-твърда и решителна роля в усилията за превенция на ОУ в общността и проактивно сътрудничество с останалите заинтересовани страни при възникване на рискова ситуация.

Освен това знаем и, че учителите, училището, а дори и партньорствата между училището и общността могат да бъдат ефективни само до определено ниво на превенция на ОУ, до което те могат да въздействат със своите собствени ресурси, без чужда подкрепа, докато други рискови фактори, като социални и икономически условия или лоша инфраструктура, трябва да бъдат пренасочвани към по-високи нива за вземане на решения. Поради ограничения от финансов и времеви характер, настоящият проект не може да окаже въздействие върху икономическото и социалното положение на целевите бенефициенти и, следователно, е насочен единствено към ученици в риск, които имат достъп до училище и които вече са част от училищната система. Обект на проекта е не социалната, а образователната страна на разчитането на ранните знаци за отпадане от училище.

Нашият проект предвижда да подходи към тези предизвикателства посредством въвеждането на механизъм за превенция на ОУ, който е не само формална част от системите за управление на общото образование – казус, възприеман от заинтересованите страни извън училищната система най-вече като „задача за и на училищата“, която не е трудно да остане забравена измежду множеството други задачи – но и като добре дефиниран, общностен и споделен, лесно достъпен реален механизъм за превенция на ОУ.

Механизмът ще се характеризира с обособена в самия него, собствена причина за съществуването му и със собствена цел. Според Furger (2008) младежите отпадат от училище по ред причини, част от които произтичат от собствените им трудности и умения, други – от семейството и средата, трети – от (личното възприятие на) отношенията им с училището и учителите и т.н. По тази причина и механизмът няма да бъде задействан единствено в случаи на бягане и системно отсъствие от училище като предупредителни знаци за ОУ, както е понастоящем. Инструментите, които ще създадем, ще помогнат на учителите да определят и разчитат много други по вид знаци и да ги въведат в механизма, който автоматично ще генерира вълни на действие. Последните ще започнат в и от училището, но въздействието им ще се усети и извън него, чрез всички заинтересовани страни: в семейството, в приятелския кръг и т.н., където рисковите фактори подтикват учениците към преждевременно напускане на училище.